На 20 април 2019г/събота/ от 11 ч. пред паметника на Булаир ще бъдат отбелязани 143 г. от избухването на Априлското въстание.Общественици, представители на политически партии и граждани ще поднесат венци и цветя.
Шест години, преди избухването на Априлското въстание, през 1870 г. Васил Левски пише дописка до в."Свобода" в Букурещ:
„Ние, българите, бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, който дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия и Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, те ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"...Трябва да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние българите отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турчина са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас – никакъв отзив, отникъде помощ, напротив стават учители против нас... Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишци.”
Тези думи на Апостола като че са едно предчувствие за онова което предстои – делото, което ще продължат след гибелта му неговите наследници - новите Апостоли на свободата. Една шепа млади мъже, които дръзнаха да се надигнат срещу мощта на една империя, онези герои, които написаха „Свобода или смърт” върху Светите си знамена и последваха този призив с една единствена мисъл – за свободата и благочестието на Отечеството и народа си!
Ето какво пише в своите „Записки” летописецът, очевидецът и участникът в тези кървави събития – Захари Стоянов: „Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876 г.), чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството......днешната наша свобода има безбройно число мъченици - херои, българи, наши братя, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори, умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири, предали са душа по бесилниците, изложени на поругания и осквернения, посягали са сами на живота си, брат брата е убивал, баща - чедото си и обратно. Ние имаме херои, наша народна гордост, като Каравелов, Левски, Хаджи Димитър, Караджата, Ботев, Бенковски, Волов, Каблешков и други много.. „Тия, бунтовниците, бяха луди и неразбрани глави, нехранимайковци“ и прочие - викат някои наши благоразумни братя. Да, но тия бяха честни и непорочни като ангели, идеални - каквито България едва ли ще роди вече - втори такива, подобни на тях.”
Думите на Захари Стоянов ярко свидетелстват, че всички те изпълниха дълга си с чест, достойнство, неимоверна храброст и огромна обич към ближния си – те извършиха това дело, защото го чувстваха Свято в сърцата си. И не поискаха нищо в отплата....напротив....те отдадоха живота си, за да живеят следващите поколения в бленуваната от тях свобода. Те върнаха България там, където винаги е било нейното изконно историческо място – на картата на европейските народи. Да не забравяме, да помним, че днес, ние живеем свободата, защото именно за нас отдадоха живота си десетки хиляди наши братя и сестри. Но да не забравяме, че те се бориха за свободата не само с оръжие, а и със слово. Защото знаеха, че „Народността не пада там, дето знаньето живей!”. Слово, което отеква и днес в сърцата на българите и изгаря със същата сила всяка лъжа, хула и неправда - словото на справедливостта.
И още от думите на Захари Стоянов: „Ако ония, които не са били очевидци на священото и велико движение за свобода и независимост от страна на нашия народ по онова време; ако бъдещото поколение поиска да узнае предшествующите вълнения на духовете и причините на Априлското въстание; най-после, ако всички ония, които се отнасят недоверчиво към разказите на съвременниците и искат да видят нещо печатно, публично изказано, то непременно трябва да имат на ръка българските вестници от Цариград: "Напредък", "Век", "Източно време", па даже и безцветния "Ден", излезли откъде началото на месец ноември 1875 г. до деня на въстанието…Геройски е подвигът на тия вестници! Аз не зная друга епоха, било във време на робството ни, било след освобождението ни, в която българската журналистика да е воювала така смело, така честно и безбоязнено в полза на народните интереси и желания, които тя защищаваше добросъвестно и стана истински виразител (изразител) на народната воля.”
Скъпи съграждани, нека помним саможертвата на всички знайни и незнайни братя и сестри на майка България. Наш дълг е да просвещаваме младото поколение в тяхното дело - защото, само който познава историята си, той може да гради бъдещето си!
ПОКЛОН ПРЕД ВСИЧКИ ЗАГИНАЛИ ЗА ОТЕЧЕСТВОТО!
|
