Алпинистът Людмил Янков е още помнен и обичан в Кюстендил, където е живял и работил. Обявен е за почетен гражданин на града, улица и писта в планината „Осогово“ носят неговото име, а близо до дома му е издигнат паметник. В града има и Музей на алпинизма, където можем да видим раницата, с която е бил на Еверест.

Янков показва, че не знае какво значи предел на човешките възможности, когато изминава 1330 метра, при – 40 градуса по най- трудния маршрут, известен като Жестокия път към Еверест, но за жалост не стига навреме до другаря си Христо Проданов, който остава завинаги на Еверест и в историята на алпинизма.

За Людмил Янков можем да кажем и друго: че е най-добрият алпинист сред поетите и най-добрият поет сред алпинистите. През 2017 г. излиза книгата „Върхове и хора“, която събира всичко написано от него. Съдбоносно или не ден преди фаталния си край, той пише: „Дълго летях… Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само…Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше срещу мене Снегът“.

Людмил Янков посвещава стихотворение на приятеля си Христо Проданов - първият българин, стъпил на Еверест.

Не питай за цената на мечтата

бори се, литвай, падай и умирай!

Носи я винаги напред – в ръката,

възкръсвай, ставай, искай и намирай!

Не я затваряй в себе си, в душата…

Изправен дишай, никога не спирай,

мечтай за радостта, за красотата.

С възторг и трепет, с вяра в чудесата –

тя ражда и мира, и светлината,

с кръвта заплаща любовта и свободата.

Не питай за цената на мечтата.

Линк към събитието:

https://www.facebook.com/events/3759166857515249