Предстоящо |  Минали събития |  Празници |  Фестивали и конкурси |  Институти |  Читалища |  Контакти
 

Минали събития

ОТБЕЛЯЗВАНЕ 142 Г. ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
20 04 2018

В годината, в която отбелязахме 145 години от гибелта на най-светлата личност на българското Възраждане, най-верния борец за свобода, най-последователния в делото за обединение на българския народ – апостола на свободата Васил Левски - ние не трябва да забравяме за какво се жерва той.

„Господи, да умреш на бесилката в часа, когато след дълга тъмна нощ над многострадална България изгрява величественото и благотворно слънце на свободата и се начева нова и славна ера – идеал, за който отдавна си бленувал с всичката мощ на душата си! ... Колко тежко е това!”.  Така възкликва писателката Яна Язова в големия си роман, посветен на Апостола.

Но гибелта на Левски не беше напразна, тя стана предвестник на свободата. Защото след него дойдоха десетки нови Апостоли – смели млади мъже, готови да положат всичко свое, та дори и най-святото – своя живот -  за свободата на България. Това са апостолите на Априлското въстание. Днес, ние отбелязваме 142 години от избухването му. Паметен ден, изписан с кръвта на хилядите българи, продължили делото на Левски – да се борят за териториалната, културна и духовна свобода на народа ни. Ден, в който въстаниците влизат в неравен бой с поробителя, за да издигнат завинаги свещения олтар на саможертвата. Георги Бенковски, Тодор Коблешков, Панайот Волов, Георги Икономов, Найден Попстоянов, Георги Измирлиев, Иван Панов, Никола Караджов, поп Харитон, Бачо Киро, Христо Караминков, Цанко Дюстабанов, Христо Патрев, Иван Книговезеца, Стоил войвода, Георги Тумбев, Филип Тотю, Христо Ботев, Никола Войновски – само част от онези деца на България, които дадоха живота си и останаха завинаги да живеят в народната памет като апостоли на свободата. И градовете – Клисура, Копривщица, Перущица, Батак, Панагюрище, Брацигово....дали непрежалими и до днес хиляди невинни жертви  - жени, деца и старци. Всички те загинали преди първите лъчи на величественото и благотворно слънце на свободата да заблести над многострадална България....И отново ще повторим думите на Яна Язова – „Колко тежко е това!”.  Да осъзнаваш, че пътят към свободата минава през твоята собствена гибел. „Свобода или смърт” ще напишат въстаниците върху светите си знамена и ще последват този призив без да се замислят.

Когато говорим за Априлската епопея, ние трябва да знаем, че това е най-чистото и най-святото събитие в нашата нова история. Събитие, което впряга енегрията на цял един народ за постигане на най-висшата цел – свободата. Събитие, което в европейските си измерения няма аналог. Защото Априлското въстание се отличава от всякакви други въстания и бунтове по няколко свои забележителни черти. То е напълно и изцяло български акт на бунт, без никаква чужда намеса. То е първата българска обединителна и национална кауза след 500 години чуждо владичество. Структурата и ръководенето на това въстание са абсолютно демократични, следващи напълно заветите на Васил Левски. „Колко народи биха могли да се похвалят с Народно събрание на Оборище.” възкликва Георги Марков / в прекрасното си есе за 100 годишнината от Априлското въстание, прочетено през 1976 г. по Дойче Веле./

И не на последно място, това въстание носи в себе си призива за хуманизъм, демокрация и равенство пред закона. В този искрен бунт, българските въстаници не се саморазправят с цивилното турско население. И отново ще цитираме Георги Марков ”Ние сме далеч от фанатични избивания, поголовни кланета или страшни инквизиции, които са придружавали много други въстания и които говорят за низки страсти и слепота. Цялото Априлско въстание е пропито с този дух на най-благородна хуманност и затова толкова по-ужасно изглежда зверското му потушаване.”

Кървавият край на въстанието е невиждан и нечуван от столетия насилствен акт, който отеква по целия свят. Много са застъпниците на българите по света. Във Франция  - Виктор Юго, Емил Жирарден, Жан Петри. В Англия - Уйлям Гладстон, Макгахан и Оскар Уайлд. В Америка - Юджийн Скайлър. В Русия  - Толстой, Тургенев, Достоевски, Аксаков. В Италия – самият Джузепе Гарибалди.

Кюстендил, дори и малко в периферията на тези събития, дава на българската освободителна кауза едни от най-видните представители на хайдушкото движение - Ильо Марков и Румена войвода. Тези година на 17 април ние отбелязахме 120 години от смъртта на националния герой Ильо Марков /Ильо войвода/, който преминава през всички етапи на борбата за свобода. Той е хайдутин, легионер в първата легия на Раковски, командир на доброволческа чета, която подпомага отряда на генерал ГуркоС ревоюционните идеи на освобождението кюстендилци се запознават чрез Тодор Пеев – учител в Кюстендилското училище през 1868 – 1870 г. и близък съратник на Левски. Той подготвя създаването през 1872 г. на революционни комитети в Кюстендил и в манастира “ Св.Йоаким Осоговски”. Нашият край дава участници и в Априлското въстание. Христо Г. Меджедиев от Дупница е в четата на Панайот Волов, а Начо Величков от с.Рила е куриер на Бенковски. Като непосредствен отзвук на априлското въстание е въстанието в с.Разловци начело с Димитър Попгеоргиев Беровски и поп Стоян Разловски само няколко десетилетия след черния април 1876 г., Кюстендил остава в историята на този кървав и тежък път към Освобождението като градът приютил новите апостоли на свободата  - Гоце Делчев, Даме Груев и Тодор Александров -  смелите продължители на Апостолите на Априлското въстание.

 

Апостолите на априлската епопея успяха да запалят факела на свободата,  който озари цяла Европа и не спря за гори дълго и след освобождението на България.

НЕКА ПОМНИМ САМОЖЕРТВАТА НА ВСИЧКИ ГЕРОИ, СИНОВЕ НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ, ПАДНАЛИ ЗА СВОБОДАТА  Й! 

ПОКЛОН!

 


Previous page

Културен календар

Годишен календар: 2018
ел. поща:
Въведете сумата: четири + девет

С този абонамент ежемесечно ще бъдете известявани с email за културните събития в община Кюстендил.

Get Adobe Flash player

Видео

Занаяти и изкуства

Добавен профил

Росен Арсов

Росен Арсов

Външни събития

Полезни връзки