Предстоящо |  Минали събития |  Празници |  Фестивали и конкурси |  Институти |  Читалища |  Контакти
 

Минали събития

115 Г ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
02 08 2018

На този ден отбелязваме годишнината от последното голямо въстание, вдигнато в Османската империя за освобождение и национално обединение на нашия народ! Едно въстание, което по своя мащаб и организация надминава Априлското, и което за пореден път дава голям брой свидни жертви за Майка България!

То носи имената на три големи църковни празника – Илинден, Преображение Господне и Кръстовден. Изборът на тези дати въстаниците правят вярвайки в правотата и светостта на своето дело.

 

Въстанието обхваща Македония и Одринско. Започва на 2 август 1903 г., за да завърши трагично на 23 октомври същата година. То отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Водят се близо 300 неравни сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска. Над 70 000 души остават без дом, хиляди са убитите и ранените жени, деца и старци. Кървавото му потушаване води до пристигането в България на над 30 000 български бежанци, първите от които приютява град Кюстендил.

 

Нека припомним, че тази година отбелязваме знакови годишнини, свързани с борбата на народа ни за свобода и независимост. Ние не трябва да забравяме, че само 5 години, след обесването на Васил Левски, България успя да извоюва своята свобода, но българският народ остана разпокъсан. Ние вече имахме държава, но не всички българи бяха свободни. Ето защо на днешния ден, ние си спомняме за жертвите на ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ, избухнало с цел обединение и освобождение на всички българи, останали в пределите на Османската империя, след обявяването на България за самостоятелна държава. Резпокъсан е българският народ, неговата най-голяма мечта е национално, културно, политическо и духовно обединение. И застанали тук, пред този паметник, в нашия малък и китен град, ние никога не трябва да забравяме ролята на кюстендилци в борбите за освобождение на македонските българи. Това е градът приютил новите апостоли на свободата -   Гоце Делчев, Даме Груев и Тодор Александров - смелите продължители на делото на Апостолите на Априлското въстание.

Да не забравяме и още един малък град, приютил също свидни борци за свобода и национално обединение –  Малко Търново, който ще отбележи годишнината от ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ в местността Петрова нива само след няколко дни, на 19 август. Там, по разпореждане на Гоце Делчев, заминава Михаил Герджиков, който заедно с Лазар Маджаров и Стамат Икономов обявяват въстание за освобождение на тракийските българи.

 

Днес, след изминалите 115 лета от тези събития, две песни завинаги носят ехото от делата на героите; две песни остават като завет от тези кървави събития в народната памет; две песни, които описват всенародната борба на македонските и тракийските българи като деня и нощта, като изгрева на Свободата и залеза на тиранията: химнът на Странджа „Ясен месец веч изгрява“, написан като въстанически марш от войводата и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Яни Попов, и “Изгрeй, зора на свободата”, химнът на македонските революционери, написан от Александър Морфов по заръка на Тодор Александров.

Нека цитираме няколко строфи от тях:

 

Изгрей, зора на свободата,

Зора на вечната борба.

Изгрей въ душите и въ сърдцата

На всички роби по света!

 

Ясен месец веч изгрява

над зелената гора.

в цяла Странджа роб запява

песен нова юнашка.

 

Следвайки заветите на Левски и вървейки по стъпките на апостолите от Априлското въстание, борците за свобода на българите от Тракия и Македония решават да предприемат следващата голяма стъпка в това Свято Дело.

Всичко започва на Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, състоял се от 2 до 4 януари 1903 г. в Солунската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, на който се взема решение за избухване на въстание. Този конгрес на практика е едно второ издание на Гюргевския комитет, взел решението за Априлското въстание.

 

“Третий януари единадесет часа и дванадесет минути преди обяд, минута свещена и съдбоносна за един петвековен роб, изхождаща от мрачното минало, озарява бъдещето със щастие за страдалческия народ!”, пише в протокола от конгреса.

 „Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот!“ гласи девизът на въстанието. За негови водачи са избрани Гоце Делчев, Михаил Гержиков, Лазар Маджаров, кап. Стамат Икономов.

 

Боевете в Македония започват на Илинден, 2 август 1903 г. Масово въстава Битолски революционен окръг с центрове Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание, в Странджанския район е свикан конгресът на Петрова нива, който решава то да избухне на 19 август - Преображение Господне. Въстанието в Серския революционен окръг започва на 27 септември 1903 г. - Кръстовден. Сражения се водят почти по цялата територия на Серския революционен окръг.

Нека да си припомним и думите на Иван (Ванче) Михайлов за Илинден. Думи, който звучат пророчески днес, когато България вече е в лоното на Европа, а нашите съседи и братя от Западните Балкани са на път да се присъединят към семейството на европейските народи.

 „Илинден е най-изразителният момент от една епоха за на­шия народ, която още продължава - епохата на освободител­ната борба. Значи, той е едно живо, незавършено дело. Каквото искаше и мечтаеше илинденското поколение, мечтае и го иска и днешното поколение. Когато на Люботрън (в Шар планина), Осогово и край Олимп ще застанат сплотени на стража синовете на Македония - българин, грък, албанец, турчин, румънец и прочие. Това ще е не само начало за нова епоха на Македония; - то ще значи, че стара Европа е заздравила най-гнилата своя позиция с оглед на бъдещето; ще значи още, че едно петно е заличено от челото на културния свят; накратко - ще значи, че е осъществен Илинден.”

ДАНО ТОЗИ ПЪТ, СЛЕД 115 ГОДИНИ РАЗДЕЛЕНИЯ, ГОНЕНИЯ, СКЪРБИ И НЕПРАВДИ, ИДЕАЛЪТ НА ИЛИНДЕНЦИ НАЙ-ПОСЛЕ БЪДЕ ОСЪЩЕСТВЕН ЗА ИДНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ! ИДЕАЛЪТ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ!



 


Previous page

Културен календар

Годишен календар: 2018
ел. поща:
Въведете сумата: три + десет

С този абонамент ежемесечно ще бъдете известявани с email за културните събития в община Кюстендил.

Get Adobe Flash player

Видео

Занаяти и изкуства

Добавен профил

Росен Арсов

Росен Арсов

Външни събития

Полезни връзки