Предстоящо |  Минали събития |  Празници |  Фестивали и конкурси |  Институти |  Читалища |  Контакти
 

Минали събития

ОТБЕЛЯЗВАНЕ 133 Г ОТ СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
06 09 2018

На 8 септември 1885 г. в Търново първият княз на Освободена България Александър Батенберг издава един манифест  - това е манифестът на Съединението.  

Нека си припомним части от него:

Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-й (септември) жителите на така наречената Източна Румелия след свалянието на тамошното досегашно правителство и избирането на друго привременно обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област.

Като имам предвид благото на българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България.

Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани....

Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана... ще ми подаде своето съдействие в заякчаването на святото дело — Съединението на двете български области в една държава и ще бъде готов да направи всичките жертви и усилия за запазване на единството и независимостта на милото ни отечество.

Нека Бог ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие!”

Днес, в този тържествен ден, ние отбелязваме  133 години от Съединението на разпокъсаната ни родина. Един акт, колкото политически, толкова и емоционален, започнал от шепа вярващи в единството на нацията българи, които без страх и без кръв успяха да извършат немислимото. Въпреки страховете на част от управляващите, въпреки плановете на Великите сили, въпреки несигурната европейска политическа обстановка, тези българи, само със силата на вярата и волята си, успяха да поправят една несправедливост, нанесена на  българския народ от Берлинския конгрес.

6 септември 1885 година – светлата датата на Българското Съединение. То набира сили благодарение на общите усилия на хората от двете страни на Балкана. Нека не забравяме, че обединението на народа ни стана възможно благодарение на революционната отдаденост, организацията и комитетската дейност на Захари Стоянов и Стефан Стамболов, на дейците от пловдивския либерален кръг Димитър Ризов, Иван Андонов, Иван Стоянович, Тодор Гатев, Владимир Неделев, Иван Евстатиев Гешов, Константин Величков, д-р Георги Странски и много други, както и стотиците техни сподвижници в градовете и селата на Южна България, на висшето офицерство, на организирането на румелийската милиция и отстояването на българския характер на областта, на действията на гимнастическите дружества, комитетите „Единство“, на съединистките акции и устрема на лудите глави като Чардафон и другите водачи на четите и не на послено място, с достойното поведение на десетки български офицери като командирите на Втора пехотна пловдивска дружина майор Данаил Николаев и на източнорумелийската жандармерия капитан Райчо Николов, и още майор Сава Муткуров, капитаните Коста Паница, Въльо Стефов и десетки други.

Въпреки сложните международни преговори, последвалите войни на Балканите и тежката икономическа обстановка, България успя да постигне Съединението си, благодарение на това, че народът остана единен. И тук трябва да припомним, че националният ни девиз „Съединението прави силата“ не се появява случайно върху фасадата на Народното събрание. Той е даден на България от първия български княз  - обединителят Александър I Батенберг - когато през април 1879 г. той го поставя върху знаците за възкачването му на българския престол. По-късно през май 1880 г., когато Народното събрание обсъжда „Закона за правото за резание (сечене) на монети в Княжеството“ Стефан Стамболов предлага този девиз да се изпише на един от паричните знаци. Девизът “Съединението прави силата” е поставен на главната фасада на сградата на Народното събрание след построяването ѝ през 80-те години на 19 век. И оттогава не е премахван. Въпреки политическите турбуленции, въпреки преминаването на страната ни през различни политически режими, той устоя на времето, така както Съединението на България устоя не само като политически, но и като един морален и справедлив акт.

И нека, в този светъл и тържествен ден за България, да завършим със правдивите думи на Иван Вазов за Съединението, написани в  романа му  „Нова Земя” :

„Съединението осъмваше втори ден. То стана. България и Европа се пробудиха пред едно свършено дело. Никога революция не изненада повече и не учуди по-малко: тя избухна в най-пълната тишина; тя се показа най-естествена, защото беше най-справедлива. На това се дължи и невероятно бързото й и пълно възтържествуване. Когато Гладстон чу за нея, той каза: "Странно как тая революция чака седем години. Барутът за нейното пламване се хвърли още в мастилото, с което се подписа Берлинския договор." ....И наистина в наше време надали е имало друга революция, която да събере всеобщите одобрения, да извика единодушните ръкопляскания на Европа и Америка, да бъде поздравена с такава гореща симпатия от човечеството и да събере като във фокус душата на цял един възхитен народ - като революцията за Съединението. Омразната присъда на Берлинския договор, която изкуствено и противоестествено разкъса един целокупен, неразделим народ на няколко части чрез насилствени граници, беше осъдена от разума и историята още в самото си начало.

Бисмарк при закриването на Берлинския конгрес изрази надежда, че делото му ще бъде трайно. Този велик държавен мъж се излъга: той не се сещаше да помисли, че съществува един друг фактор, който казваше: не! - българският народ.”


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

 


Previous page

Културен календар

Годишен календар: 2018
ел. поща:
Въведете сумата: едно + девет

С този абонамент ежемесечно ще бъдете известявани с email за културните събития в община Кюстендил.

Get Adobe Flash player

Видео

Занаяти и изкуства

Добавен профил

Росен Арсов

Росен Арсов

Външни събития

Полезни връзки