О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

Много са светлите имена в пантеона на българската история, но Апостола на свободата винаги е бил неизчерпаем извор за национално самочувствие. Няма друга историческа фигура, която паметта на народа ни е опазила толкова чиста и свята. Днес – повече от всякога, Левски е идеал, който докосва съвестта ни и е коректив и ориентир за делата ни.

Историците търсят в него образци на революционни добродетели, писателите – обаятелната личност, други – морално съвършенство. Всяка наука и всяко време искат на направят Левски свой, но той не може да бъде определен с един епитет, нито пък изчерпан в съдържанието на един образ или поетическа метафора. Той е като фокус, в който са събрани всички най-хубави и положителни качества на народа ни.

Левски е във всеки един от нас и винаги ще остава един и същ, ще бъде съвременник на всички български поколения, еднакво необходим и насъщно нужен, докато я има България. Защото беше посветил себе си на Отечеството, до смърт да му служи и да работи по народната воля.  И защото нямаше друга по-важна работа на този свят от народната работа, която стои над всичко. Той учеше другите, че за свободата човек трябва да жертва всичко, „па и себе си” и беше позовал с висок глас: „Дързост, братя, и напред!”.

Вглеждайки се назад във времето си даваме сметка, че в нашата нова история няма по-безспорна и светла личност, а неговата кауза, изцяло посветена на борбата за освобождение и обединение, е ярко възвишена. Нека да помним и отстояваме най-важното, което Апостола ни завеща – човеколюбие, свобода и демокрация, за да отговорим на повелята на времето и ние да бъдем в него, както казваше той.