Early Bird АНОНС; ЖИВОПИСНА ТРИЛОГИЯ „ЦАРСКИТЕ ДВЕРИ НА СМИСЪЛА“
(„ГОЛЯМ СЪРДЕЧЕН ИКОНОСТАС – I, II и III“), откриване на 18.12.2023г. от 17:30ч. в Пирговата кула (XVв.), Кюстендил
Историческа справка и кратък текст;
Пиргова кула; намира се в центъра на Кюстендил. Названието „Пиргова“ произхожда от гръцката дума – „пиргос“, което означава кула. Състои се от приземие и три етажа. Строена е с материали от античните терми. Приземният етаж е служел за склад. На първия етаж са разположени засводен отвор от север, огнище за отопление и две бойници. Вторият етаж е организиран за продължително обитаване – с огнище, ниша, три прозореца и полуетаж – галерия с ниша за хигиенни нужди. Третият етаж осигурявал кръговата отбрана с вертикални и кръгли бойници. Пирговата кула по своята архитектура и строеж принадлежи към типа на отбранителните кули от XV—XVI в. Тя представлява самостоятелна кула - бойница на местен феодал.
С Указ № 2 от 20.02.1909 г. на цар Фердинанд І (обн. ДВ, бр.53, 10.03.1909 г.), е утвърдено решението на ХІV ОНС, прието на 24.01.1909 г. „да се отстъпи на Кюстендилската градска община, находящата се в града им държавна кула под название „Пиргова кула“, заедно с мястото около нея, на около 250 квадратни метра.“
ЖИВОПИСНА ТРИЛОГИЯ „ЦАРСКИТЕ ДВЕРИ НА СМИСЪЛА“
(„ГОЛЯМ СЪРДЕЧЕН ИКОНОСТАС – I, II и III“)
„ГОЛЯМ СЪРДЕЧЕН ИКОНОСТАС – I“, 2018 г., (840 x 240 см) започна да се заражда в мислите ми някъде през ʾ96 или ʾ97 година, след завръщането ми в България, току-що завършил Краковската художествена академия. В действителност, той е плод на двадесет и няколкогодишна работа – мислене, опити, експерименти, подготвителни и съпътстващи етапи. „ИКОНОСТАСЪТ“ бе монтиран и изложен през декември 2018 година в една от залите на ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил, със съдействието на екипа на галерията. Идеята на живописната конструкция е свързана с разбирането за доминантната роля на живота – най-важната и водеща ценност, дефинираща вечната потребност от хармония и красота. Сърцето, бидейки главен композиционен елемент и своеобразен PERPETUUM MOBILE, е вградено в условен полиптих-иконостас. Наподобяващата иконност композиция (чрез златното си покритие и „рисунката“ на дървоядите върху стари, двестагодишни дъски) представя онова разбиране за най-важната и водеща ценност, предлагайки един чисто интуитивен опит за сакрализация на „обиталището на душата“, носещо процеса на живота през всичките тези дълги векове и епохи на ЦИВИЛИЗАЦИЯ и (НЕ)ЦИВИЛИЗОВАНОСТ.
„ГОЛЯМ СЪРДЕЧЕН ИКОНОСТАС – II“, 2021 г., (840 x 240 см) е плод изцяло на четвъртата вълна на коронавируса. Беше изложен през април 2022 година, отново в гостоприемните зали на ХГ „Владимир Димитров – Майстора“, този път в недостроената част на галерията. Един, своего рода, еко-иконостас. Пясък, въглен, намерени предмети от селската плевня… Без боя, иначе казано… Една своеобразна черно-бяла метафора, визуализираща времето и пътищата в техните крайно безкрайни посоки и безусловното им преминаване в бъдеще. Метафора за това „тук и сега“ (което вече е минало, поглеждащо боязливо към утре), кръжаща с почти маниакално постоянство около формата на сърцето. Една проба за осъзнаване на онова особено екзистенциално „електричество“ посредством плюс-минус черно-бялата му позитивна негативност, вграждайки го в свободно импровизираната идея за иконостаса, в изначалните му трансмисии с „мисиите“ на индивидите по пътя им… Завинаги нанякъде и… НАКЪДЕ?
„ГОЛЯМ СЪРДЕЧЕН ИКОНОСТАС – III“, 2023 г., (540 x 120 см) се появи това лято. Без намерение и творческа задача, съпътстван все пак от интуиции, че си заслужава да пробвам някой ден и да „затворя“ иконостасите в нещо като трилогия... Поредното доказателство, че нещата са си вътре в нас, винаги и завинаги, и само от време на време им идва времето. Беше запазена и доразвита идеята от предишните два, за сакрализацията на сърцето, както и за културата и артефактите ѝ – същественият „сърдечен“ продукт в контекста на нашата биологична и физиологична Крайност-Безкрайност. И в контекста на други безброй ценностни двойки – сила-слабост, бедност-богатство, истина-лъжа, достойнство и обратното му, мъка и радост, вяра-невяра, ситост и глад. Новост (и за моя изненада също) се оказа появата на човешко присъствие в сегментите. От студентско време рисувам нефигуративно, а сега изведнъж – фигури и усещане за такива, мекота на извивки, аморфни структури, наподобяващи плът, с усещане за мускулатура и движения... Каквото и да означава това. Появиха се глави – като портретувани състояния или асоциации за портрети, реални физиономии със свои лични експресии, вглъбености и конвулсии от реално живеене. Предимно болезнено... И... ВЪПРОСЪТ за БОЛКАТА... От Аристотел още... Отговорите, разбира се, някой друг път... По Пътя... За кой ли път... Очовечи се третият иконостас. И то без да разбера точно кога, как и защо... Дали очовечаването се случва само чрез БОЛКАТА? И дали има и друг начин?
Във време Коледно и някак от само себе си, се случва и тази изложба... В Пирговата кула (XV в.) – това преблагодатно пространство, събрало духовност, история, мистика. Цяло богатство и изящна провокация за фино вибриращите наши духовни потреби. Защото има още такива... Събрах ги трите иконостаса в едно концептуално единство със заглавие: „ЖИВОПИСНА ТРИЛОГИЯ – ЦАРСКИТЕ ДВЕРИ НА СМИСЪЛА“.
P.S. Красиво и умно заглавие, подарено ми още преди време от Евелина Пенева, писател, преводач, будна душа.
Станислав Божанков
ноември 2023 г. |
