За корените - като опит за локализация, търсене на идентичност и себеразбиране. Те в действителност са както начало, така и край. По средата събираме знания, анализираме принципи, приоритети, формулираме добро и зло. Крайно, нетрайно, безуспешно... И по човешки грешно...

За корените - праистория, античност, ортодоксия... Мистерии на гласове и заклинания, своеобразни „портретувани“ фосили, архетипни сърца и първични палитри, пещерни метафори на щастието, предлагащи една съзнателна и съзидателна рефлексия за Времето и неговата окончателна и Крайна Безкрайност. И още - вятърът в тревите, възбудата във въздуха, цъфтежа и пчелите, прищявките на бурята в летния следобед… Сред собствените си следи и с пулса на ядрото, вибрациите на частиците, неповторими, но и същите. Отпреди много милиарди години. Непознаваемата физика на Порядъка в материята, нейните състояния в тишината на сътворението и разпада. Състояния квантово - духовни по същност и произход и непроницаемо неразбираеми по смисъл човешки. Материята като структура, живееща сама в себе си, в някаква своя неназоваема концентрация и тъга. Жизненопотребна атмосфера и присъствие в опит за себеоткриване около един прастар извор, от който винаги се пие… Дори не знаейки за това…

За Корените - не толкова в смисъл на личностна или културна традиция, а по-скоро като усещане за съобщност с Хармонията, съобщност със самия себе си, с предчувствията и хипотезите си – преживявани или не, разпознавани или не, въобразявани или не, но винаги вдъхновяващи… Дори не знаейки за това…

За Корените – в опит за създаване (и може би с надежда) на новите очаквания в глобалните предчувствия на човека (за човека), превърнати в универсално разбираеми знаци, символи и кодове. Един (надявам се) искрен и истински път в изследване на глобалнoто чрез локалното.

Станислав Божанков, май 2023

Яни Константиновски Пунтос (полско-американски мултимедиен артист и теоритик на изкуството). Краков / Ню Йорк,май 2022

Из „За контекстите в творчеството на Станислав Божанков-Станко“.

„ ... Известният теоретик на изкуството и философ Бенедето Кроче ни е завещал една от дефинициите на изкуството – „изкуството е визия, тоест интуиция” (свободен превод). В тази скромна и още непълна дефиниция, базирана на „визията и интуицията” е ключът за творчеството на Станислав Божанков.
В изкуството на Станко „иконографията” има локален характер, но „иконологичното” й послание е глобално. Това се потвърждава от индивидуалната му емоция и силното чувство за принадлежност към културното наследство. Станко не се занимава с текущи оценки относно „стойностите” в съвременното европейско изкуство. Просто защото то не притежава такива стойности, свързвани с терминологията „Балкани” и „трансценденция”. Става ясно, че имаме работа с изкуство, което се създава в тишина, далече от големите центрове на Европа. От размислите на Станко в писмата до автора на този текст личи, че (…) „европейското изкуство днес е откъснато от контекста на културното наследство”. В преследване на псевдоавангардност, и съотнасяйки се по-специално до удобния термин „мултикултурализъм” (в изкуство на 21 век), Станко припомня, че: (...) „той се обозначава единствено като идеологически коректен термин, отговарящ на моментната конюнктура (политическа също)". Днес, когато „хиатусът” (бездната) задълбочава умората от медийния хаос в изкуството, творчеството на Станко в момент на възхита е като силен „вик” в следването на тракийския бог на пролетта. Неговото изкуство излъчва наслаждение от мистерията на пролетното пробуждане, демонстрира културното си своеобразие. Благодарение на „визията и интуицията” (по посланието на Бенедето Кроче) изкуството на Станко е създавано по Аполонова логика и с Дионисова експресия, и носи тракийски нагръдник в цветовете на пролетта".

За автора;

Роден през 1966 г. в Кюстендил.
Завършва графика в Академията за изящни изкуства „Ян Матейко“, Краков, Полша, в студиото на проф. Анджей Пийч. Работи в областта на живописта, рисунката и графиката. Участва в около 400 изложби (биеналета, триеналета, кураторски проекти и др.) - Филаделфия, Варна, Тайпе, Майданек, Уимбълдън, Бусан, Сеул, Ню Йорк, Любляна, Куала Ломпур, Истанбул, Пловдив, Люксембург, София, Ибиса, Канагава, Шанхай и др.

Има 27 международни и национални награди, като най-значимите са;
- 1993 Варна, Международно Биенале на графиката - „Голяма награда за млад художник“
- 2003 Ню Йорк - „The Pollock-Krasner Foundation Grant”(графика и рисунка)
- 2007 Ню Йорк - „The Pollock-Krasner Foundation Grant”(живопис)
- 2016 The 2016 American Art Awards (рисунка), LA, USA
- 2022 “GOLD LIST - Top Contemporary Artists of Today”- селекция на списание”Art Market Magazine” за 2022г.
- 2023 „First International Prize DONATELLO”, Borghese Palace, Флоренция, Италия

Историческа справка:

Пиргова кула; намира се в центъра на Кюстендил, до градската „Чифте баня" и джамията „Ахмед бей". Названието „Пиргова“ произхожда от гръцката дума – „пиргос“, което означава кула. Има почти квадратен план с размери 8,25 Х 8,35 м и височина 15,50 м. Състои се от приземие и три етажа. Строена е с материали от античните терми. Приземният етаж е служел за склад. На първия етаж са разположени засводен отвор от север, огнище за отопление и две бойници. Вторият етаж е организиран за продължително обитаване – с огнище, ниша, три прозореца и полуетаж – галерия с ниша за хигиенни нужди. Третият етаж осигурявал кръговата отбрана с вертикални и кръгли бойници. Пирговата кула по своята архитектура и строеж принадлежи към типа на отбранителните кули от XV—XVI в. Тя представлява самостоятелна кула - бойница на местен феодал.
С Указ № 2 от 20.02.1909 г. на цар Фердинанд І (обн. ДВ, бр.53, 10.03.1909 г.), е утвърдено решението на ХІV ОНС, прието на 24.01.1909 г. „да се отстъпи на Кюстендилската градска община, находящата се в града им държавна кула под название „Пиргова кула“, заедно с мястото около нея, на около 250 квадратни метра.“