Фотоизложба „Нашенци” на хасковския фотограф Златко Латев бе подредена в ХГ „Вл. Димитров – Майстора”. Тя бе открита от Михаил Калдъръмов – уредник в галерията, а доц. д-р Катя Керемидарска – етнограф от Регионалния исторически музей в Кюстендил, сподели свои впечатления за хората от Родопите, където са заснети фотосите. Това са портрети на хора, които носят суровия отпечатък на живота, но въпреки това са запазили своята дълбоко човешка същност, обобщи М. Калдъръмов.
Родопите са част от моя живот, където съм живяла 3 години и след това в продължение на много години съм водила там студенти, оттам започна моят път като етнограф, каза доц. Керемидарска. Съдбата на населението в този край е драматична, но там е един от стълбовете на българщината. Около две трети от хората там са от мюсюлманското вероизповедание, но независимо дали е християнин или мюсюлманин родопчанинът е един и същ и той носи своите човешки добродетели, обича родния си край и се справя с трудностите на живота. Въпреки бедността, хората там са дружелюбни, гостоприемни, добронамерени. И сега те
отглеждат повече деца, а младите хора смятат, че трябва да са близо до родителите си, за да им помагат – в духа на патриархалните традиции. А пък когато отиват на гурбет, винаги се връщат и тук инвестират спечеленото – в красиви къщи за селски туризъм. Характерно за вътрешния мир на родопчанина е, че той е спокоен и уравновесен и достойно понася тежкия живот. Парите не са самоцел за тукашните хора. След т.нар. възродителен процес тук останаха хората, които истински милеят за родния си край, младите предпочитат да отиват на работа в Средните Родопи, а не в големите градове във вътрешността на страната, за да бъдат близо до корените си, показват наблюденията на К. Керемидарска.
Творецът е подбрал 26 фотографии от типа социален портрет, правени през последните 4-5 години. Сред тях има и такива, с които е завоювал международни награди. Според автора това е репортажен портрет, но показан по художествен начин. Представя обикновения човек в неговото всекидневие - вкъщи, на двора, на улицата. Портретите са в едър план и в цял ръст.
При пътуванията си из Източните Родопи, предимно Кърджалийско и Смолянско, освен природата Латев е заснел и тези хора, като преди това е контаткувал с всеки един от тях. Понякога хората не желаят да се снимат и е нужно време, за да бъдат убедени да го направят. В изложбата са показани
възрастни хора от обезлюдени райони, но това е фотография, която
пресъздава естествения живот и която е предизвикателство за автора си.
Според З. Латев най-трудно обаче се снимат деца и затова следващата му
изложба вероятно ще е точно такава - портрети на деца. Предпочитаните от него теми са портрет, пейзаж, архитектура, акт.
Автор: Райка Добрева, вестник "Наблюдател"
|
