Подобно събитие не е имало отдавна – различни по възраст, темперамент, стил и творчески гледни точка към света, художници от Кюстендил и Дупница събраха свои творби в обща експозиция. При това не къде и да е, а в самата емблематична сграда на СБХ на столичната „Шипка“ 6. Само по себе си това е една провокация – да избереш с какво ще се представиш в тази палитра, да се видиш как стоиш в нея и как ще се почувстваш редом хората, с които хем имаш общите корени на кюстендилските художествени традиции и географски особености, хем със сигурност индивидуализмът и творческото ти честолюбие те бутат да се дистанцираш. Сакън, да не би да минеш под общия знаменател и да не бъде забелязана и оценена ярката ти самобитност. Тъкмо заради подобни притеснения /или принципи?!/ някои отказаха да участват в общото кюстендилско представяне.Включително и живописци без образование, които в презрителните очи на завършили Художествената академия минават за абсолютни самодейци, но пък именно те протестирали срещу участието на не-членове на СБХ, тъй като изложбата бе демократично отворена за всички. В този смисъл е малко трудно да се прецени до каква степен тя дава представа за днешните търсения на живеещи в Кюстендил или отдавна напуснали го кюстендилци, но както и да бъде погледнато, събитието си е събитие. Кой дошъл-дошъл. Ще има и следващ път, надяваме се. Ще има възраждане на вкуса на творческа атмосфера, на търсения, на провокации, на признание, на общност. Кюстендил го заслужава.