Подобно събитие не е имало отдавна – различни по възраст, темперамент, стил и творчески гледни точка към света, художници от Кюстендил и Дупница събраха свои творби в обща експозиция. При това не къде и да е, а в самата емблематична сграда на СБХ на столичната „Шипка“ 6. Само по себе си това е една провокация – да избереш с какво ще се представиш в тази палитра, да се видиш как стоиш в нея и как ще се почувстваш редом хората, с които хем имаш общите корени на кюстендилските художествени традиции и географски особености, хем със сигурност индивидуализмът и творческото ти честолюбие те бутат да се дистанцираш. Сакън, да не би да минеш под общия знаменател и да не бъде забелязана и оценена ярката ти самобитност. Тъкмо заради подобни притеснения /или принципи?!/ някои отказаха да участват в общото кюстендилско представяне.Включително и живописци без образование, които в презрителните очи на завършили Художествената академия минават за абсолютни самодейци, но пък именно те протестирали срещу участието на не-членове на СБХ, тъй като изложбата бе демократично отворена за всички. В този смисъл е малко трудно да се прецени до каква степен тя дава представа за днешните търсения на живеещи в Кюстендил или отдавна напуснали го кюстендилци, но както и да бъде погледнато, събитието си е събитие. Кой дошъл-дошъл. Ще има и следващ път, надяваме се. Ще има възраждане на вкуса на творческа атмосфера, на търсения, на провокации, на признание, на общност. Кюстендил го заслужава.
Изложбата на „Шипка“6 бе реализирана благодарение на инициативността на председателя на Представителството на СБХ в Кюстендил Асен Евтимов, добронамереното отношение на новия председател на СБХ Любомир Генов, който пое поста след двата мандата на Ивайло Мирчев, и на немаловажното съдействие на Община Кюстендил. Събитието бе повод новият председател на Съюза да заяви готовността си да отстоява докрай неговите интереси в съдебните спорове за сградата със Софийския университет и най-вече да положи каквито трябва усилия българските художници да могат да се почувстват по-свободни и повече европейци във възможностите си за творчество и изява. Сред творбите на автори от двайсетина докъм 80-годишна възраст беше удоволствие да се видят редом и класиката, и провокациите, беше знаково присъствието сред гостите /а всъщност сред земляците/ на почти библейският Кирил Гогов- автор на плаката за изложбата, на поета Велин Георгиев и на много /много!/ млади хора сред публиката, които щъкаха дългокрако и жизнерадостно сред белите глави. Творбите са си там, подредени като за изложба, а всъщност всяка със своя живот, със своето послание, с надеждата на своя автор. Изложбата е факт и дотук добре. Още по-добре би било, ако тя не остане просто едно представяне в столицата на трийсет и няколко кюстендилци, а провокира разговори, идеи, амбиции, отношение.
Автор: Виолета Атанасова