Уникален дневник с имена и рождени дати, семейно положение, ходене до Македония на четници от Кюстендил извади Държавния архив в Кюстендил. Документът започнал да се води след 1903 година след избухване на Илинденско-Преображенско въстание след предложение на Гоце Делчев да се документира историята на пограничните райони какъвто е Кюстендил.
"Това е малка библия за града. Не е имало поне един член на семейство, който да не е участвал в национално-освободителните борби, изпращането и превеждането на чети към Македония", допълни началникът на отдел "Държавен архив" Петър Шейков.
В дневника кюстендилци могат да открият дедите си. Той е предоставен от Враца, където историци го открили в архивите на МВР.
"Ние вече го дигитализирахме и наскоро ще се чете и в Интернет", допълва Шейков.
В Килийното училище показаха и най-стария документ от 1833 година. Това е преведен от турски, султански ферман, който урежда строителството на черквата "Света Богородица" в центъра на Кюстендил.
"Той не дава право за строеж на нова, а разрешава възстановяването на християнска черква върху основите на римска. Това ни е и най-старият оригинален писмен документ. Иначе църковните книги са по-стари, но са печатни, прави ги оригинални дописването в празните полета", коментира началникът на Архива. В Килийното училище са показани още стари регистри за раждане и умиране, както и Акта за смърт на Освободителя на града – Дядо Ильо Войвода.
Източник: Knnews.bg
|
