В двора на старата черква „Свети Никола“ в кюстендилското село Слокощица момичета и възрастни жени ритуално замесиха три пити за Богородица. Преди това те запалиха свещ за здраве в храма и се поклониха пред иконите, а свещеник Тодор благослови житото.
„Православната вяра на българина е истинска сърковищница, а всяка година на Успение Богородично, един от централните празници за кюстендилци, представяме съкровищницата на живата ни традиция. На 15-и август отбелязваме Успение Богородично, почитана от народа като застъпница и покровителка, на Голяма Богородица още от старо време жени месят богородични пити с благодарност и молитва“, каза в началото Любляна Начева от отдел „Култура и духовно развитие“.
Според народната традиция хлябът е първото нещо, което се приготвя за един празник. Самото действие наподобява черковно тайнство, хлябът се освещава, а предметите свързани със замесването са изпълнени със сакралност.Ритуалът по замесването се прави около старинни черкви или места посветени на Богородица.
Етнографът доцент Екатерина Керемидарска от Регионалния исторически музей в Кюстендил и преподавател заяви, че празнуването на Богородица е свещен празник в съзнанието на всяка българска жена.“Богородица е празник, свързан с плодовитостта на жената, с нейното здраве и възможността й да подарява живот“, каза доц. Керемидарска.
Изискването към хората, които месят богородичния хляб, е да са чисти, което значи или млади момичета или възрастни жени. „Казват не хвърляй хляб на земятата, защото означава глад. Обикновено хлябът се замесва с мълчана вода. Тези, които участват в замесването трябва рано сутрин да си облекат чисти дрехи, да отидат в черква да се помолят и след това да пристъпят към замесването. Обикновено жените са облечени празнично с китка на главата, което придава богата ритуалност“, обясни Керемидарска.
Според преданието не трябва по време на риутала да се говори, защото се смята, че се нарушава тайнството на хляба. В миналото той се изпичал в подници, които се обгарят на огнище. Първият залък се оставя под иконата на Света Богородица. Той се меси само от брашно, сол и вода, тъй като до 15-и август са пости. Единствената украса е просфорника, който се слага на централно място. Целият хляб има символично значение, защото олицетворява Вселената.
„ С обредните действия ние нагледно се докосваме до тайнството при омесване на хляба. Показваме и на младото поколение, което трябва да знае, че традициите, корените са запазвали хората в древността и ще ги запазват и в бъдеще“, каза Керемидарска.
Трите богородични пити ще бъдат раздадени утре на всички присъстващи на празника. Пред Обреден дом Кюстендил ще бъдат подредени и щандове с изложение на хлябове, приготвени от читалища и неправителствени организации.
Източник: Knnews.bg
| 
