По случай 120-годишнината на българското оперно изкуство Музикалното сдружение „Марин Големинов” организира през изтеклата седмица в Художествената галерия „Вл. Димитров – Майстора” втори концерт „Новите лица на българското музикално изкуство”. В програмата на концерта бяха включени избрани творби на Перголези, Хайдн, Моцарт, Росини, Доницети, Големинов, Хаджиев, Йосифов в изпълнение на Лилия Здравкова – сопран, Юлиана Катинова – сопран, Илия Илиев – бас, и Нели Станишева – клавирен съпровод.
Великолепните гласове и перфектното майсторското изпълнение на младите певци, както и техният личен чар и артистичност, очароваха публиката и бяха достойни за най-авторитетните оперни театри в света.
По повод на този паметен концерт и забележителния юбилей напомняме, че кюстендилската музикална традиция има дълбоки корени. Тук е мястото да отбележим и приноса на първите професионални музиканти, живели и творили в Кюстендил в края на 19 в., които участват в културния живот с репертоар от маршове, полки, валсове, увертюри от опери и оперети. А това са К. Махан, В. Кауцки, Н. Атанасов, Ив. Халачев, Г. Горанов, Д. Близнаков, П. Казанджиев.
Изграждането на читалище „Братство” с модерна сцена е нов импулс за развитие на музикалната култура в Кюстендил. В края на 1910 г. на новопостроената сцена започват репетициите на операта „Камен и Цена” от Иван Иванов и Вацлав Кауцки, либретото е изградено върху текстове от поемата „Грамада” на Ив. Вазов, а през 1911 г. на читалищната сцена в Кюстендил операта се поставя за втори път в България с участието на веонния духов оркестър (диригент П. Касабов) и хор „Кавал” (с диригент П. Казанджиев). Под диригенството на Петър Казанджиев се представят фрагментите от оперите „Фауст” (Ш. Гуно) и „Трубадур” (Дж. Верди). Развитието на оперната и оперетната музика в града под Хисарлъка е стимул за развитието на бъдещи оперни певци – (Н. Тодорова – Софийска опера), В. Въжарова (Русенска опера). През 20-те години на миналия век се откроява талантливата фигура на Д. Халачев, който поема ръководството на хор „Кавал” и поставя оперите „Елвира” (Комич), „Тахирбеговица” (С. Хаджигеоргиев) и съвместно с военния духов оркестър, дирижиран от Ст. Нешев, операта „Вятърната мелница” от маестро Г. Атанасов. Следват постановките на оперите „Госпожица Лудетина” (Й. Рихард), „Сине мой” (Т. Наумов).
В по-късно време славата на българското оперно изкуство разнасят не само у нас, но и в редица европейски страни, родените в Кюстендил видни оперни изпълнители Ел. Балджиева, Г. Чолаков, С. Георгиев, диригентът на Старозагорската опера и дългогодишен неин директор Д. Димитров, директорът на Старозагорския куклен театър и виден сценограф Л. Цакев.
