На 6 септември 2015 година от 11:00 часа на паметника на "Булаиръ" се отбеляза 130 годишнина от Съединението на България. Бяха поднесени венци и цветя от представители на община Кюстендил, Областна администрация, политически партии, неправителствени организации и граждани на град Кюстендил.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. с основание се определя като голям дипломатически акт в историята на българската държава. След този момент изкуственото разделение на Северна и Южна България, причинено с Берлинския договор от юли 1878 г., остава в миналото.
Великите европейски сили с този договор начертават границите на новоосвободена България, разкъсвайки безмилостно снагата ѝ на части. Македония и Северна Добруджа остават в рамките на османската империя, Мизия и Софийско оформят Княжество България; а на Горна Тракия се отрежда съдбата на султанска провинция, наречена Източна Румелия. На Берлинския конгрес канцлерът Бисмарк отсича: „Събрали сме се да осигурим европейски мир, а не щастието на България”. Европейските държави смятат, че са установили справедлив ред в югоизточните земи на Балканите, но не така мислят българите. Те започват борба за освобождение и обединение – създават се движения, революционни комитети, и опълченски дружества, създаден е български таен централен революционен комитет, като целта е да се оглави народната вълна в посока на обединение на Княжество България с Източна Румелия. В този момент е било възможно единствено това обединение.
На 6 септември 1885 г. България изживява един от най- честитите си мигове. В прокламацията на тайния централен революционен комитет се обявява: „Чуждото румелийско правителство, което ни тежи вече 6 години, е съборено и вместо него е провъзгласено Съединението ни с Княжество България под скиптъра на българския княз Александър Батенберг”. За броени часове е превзет конакът в Пловдив, въстаническите отряди и войската ликвидират изкуствено създадената източна Румелия – огромна несправедливост на Берлинския конгрес, и дават шанс за развитието на единна българска нация – самостоятелна и независима. Съединението е пряко продължение на национално-освободителните борби от времето на възраждането, с идеологията и целите на Левски, Ботев и съратниците им. Апостолският плам и разумното съобразяване със суровите условия на политическата и дипломатическата обстановка и съчетанието от дързост и умереност, вдъхновение и мъдрост, донасят успех и смайват консервативна Европа. Фактически България уголемява територията си двойно, въпреки Берлинския договор. Този всенароден подем и масов героизъм продължава и с категоричната победа на младата българска държава в Сръбско-българската война.
Европейската дипломация е поставена пред свършен факт. На свиканата посланическа конференция в Цариград Великите държави и османската империя са принудени да признаят Съединението.
Европа започва да ни възприема с уважение. Неслучайно Константин Иречек пише: „Европа е слисана от вас и сега ви гледа по друг начин”. Това е индикация за значимост, която остава в годините и носи усещане за себестойност и заслужена гордост. Сбъдва се мечтата на Захари Стоянов, Коста Паница, Иван Стоянович, Петко Каравелов, Данаил Николаев, Продан Тишков /Чардафон Велики/ и много други, за които Съединението е борба и кауза на живота им.
С този прогресивен исторически акт се издига авторитетът на младата българска държава. Разширява се нейната територия, създават се добри предпоставки за стопански просперитет и България става една от най- динамично развиващите се балкански държави в края на XIX и началото на XX век. Съединението е доказателство за волята и стремежа на народа ни да живее в свободна и съедединена България.
Историческото осмисляне на понятието „съсединение” след 130 години е вече не само обединение на територии, а усещане за общност, за целокупна България и съединение на духа.
И сега, когато с обединението на Европа и глобализацията на света се обединяват нации, народи и култури, ние помним и тачим повече от век този български връх на единението, наречен Съединение на България, след който страната ни става по- силна, защото „съединението прави силата”.
|
