Девети март е знакова дата в българската държавна история!
Дата, която преобръща историята на цивилизования свят; чрез която българският народ се утвърждава като пример за всички народи, защото поставя хуманизма и гражданското съзнание над антисемитизма, расизма и ксенофобията, над геноцида и жестокостта!
Отбелязваме 73 години от спасяването на българските евреи; 73 години от героичния епос на светли и достойни личности, които имали убеждението, че: “Всеки човек и народ трябва да пази своето право и да се предпазва от опасност, но в тоя оправдан стремеж не бива да се допускат неправди и насилия против другите”. Кюстендилците Димитър Пешев, Петър Михалев, Асен Суичмезов, Иван Момчилов и Владимир Куртев приемат за своя задачата да спрат депортацията на евреите. “Израснали отчасти с гърци, турци и цигани, обикновените българи не разбират смисъла на борбата против еврейството, още повече и расовия въпрос. Никой не може да убеди българите да мразят евреите.”/Докладва германският посланик Бекерле./
На 8 март 1943 г. Димитър Пешев научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Третия Райх близо 50 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в лагереите на смрътта в Полша (Auschwitz).
На 9 март 1943 г. сутринта Димитър Пешев се среща с министъра на вътрешните работи Петър Габровски. При втората среща, след обяд, на която присъстват Димитър Пешев, Петър Михалев и Димитър Икономов и др. след натиск министърът заповядва да се спре депортацията на евреите от старите предели.
На 17 март 1943 г. Димитър Пешев депозира остро протестно писмо, подписано от мнозинството в българското народно събрание и така превръща временния успех в постоянен. Ешалоните на смъртта за българските евреи остават празни.
В люлката на цивилизования свят - Европа през 1933 г. живеят приблизително девет милиона евреи, пръснати в 21 държави. Девет милиона човешки същества в един свят, който им отказва парчето земя и правото на съществуване. Шест милиона са избити единствено поради това, че са евреи, от които милион и половина – деца.
Нечовешката Втора световна война, лагерите на смъртта, обезценяването на стойностите с един замах изтрива всяко добро достижение на Стария свят. Именно в тези страшни дни на геноцид и жестокост действията на петимата кюстендилци са насочени срещу желанието български граждани да бъдат превърнати в роби и така “Всеки роб става свободен на българска земя!” / из Търновската конституция /
Голямото дело на праведниците Димитър Пешев, Асен Суичмезов, Иван Момчилов, Владимир Куртев, Петър Михалев става достъпно за целия свят, чрез него се мери достойнството на България и на гражданите ѝ.
Признанието е начало на дългия път за премахване на забвението и отваряне вратата на историята, в която за тези кюстендилци има запазено светло и достойно място!
Автор: Любляна Начева
| 
