ПРЕДСТОЯЩО |  СЪБИТИЯ |  ПРАЗНИЦИ |  ФЕСТИВАЛИ И КОНКУРСИ |  ИНСТИТУТИ |  ЧИТАЛИЩА |  КОНТАКТИ
 

Минали събития

ОТБЕЛЯЗВАНЕ 140 ГОДИНИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
20 04 2016

Днес отбелязваме 140 години от Априлското въстание.

Априлското въстание е върхово събитие в историята ни, наша духовна опора и велик урок по родолюбие. Пророчески звучат думите на патриарха на българската литература Иван Вазов: „Без Априлското въстание историята наша щеше да се лиши от най-ярките си страници; нямаше да оставим на сегашното и бъдещото поколение възвишен пример за самопожертвуване и велик ентусиазъм”.

 

Провалът на плановете за всеобщо българско въстание през септември 1875 г. предизвиква разочaрование сред част от революционно настроената емиграция във Влашко и Сърбия. Като отчитат сериозните политически затруднения на турското правителство и задълбочаването на Източната криза, някои от членовете на саморазпусналия се Български революционен комитет решават да пристъпят към подготовката на ново въстание в България. За целта те изграждат в румънския град Гюргево нова политическа организация, наречена Гюргевски революционен комитет. В него вземат участие около 15 души, между които се открояват имената на Георги Бенковски, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Стефан Стамболов и Иларион Драгостинов. Повечето от членовете на комитета имат богат революционен опит. Държейки в себе си мисълта за историческата си мисия, те пристъпват към осъществяването на своята мечта– освобождаването на България чрез масово народно въстание.

Всички гюргевски дейци са единодушни, че през пролетта на 1876 г. трябва да се организира ново въстание. Затова вниманието на Комитета се насочва към обсъждането на онези въпроси, от които зависи успешната подготовка на въстанието. Използвайки опита на Българския революционен комитет от август 1875 г., Гюргевският комитет разделя територията на страната на четири революционни окръга: Първи – Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански, и Четвърти – Пловдивски. Ръководството на Първи революционен окръг е поверено на Стефан Стамболов, а негови помощници са Христо Караминков и Георги Измирлиев. В Сливенски окръг главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Георги Икономов, Георги Обретенов и Стоил войвода. Врачански окръг се ръководи от Стоян Заимов. Апостоли в Пловдивски окръг са Панайот Волов и Георги Бенковски.

 

Турските власти са информирани за подготовката и организирането на въстание. Напрежението се увеличава и в следствие на някои предателства. На 19 април 1876 г. в Копривщица пристигат заптиета да арестуват председателя на местния революционен комитет Тодор Каблешков, но той свиква комитета и след обсъждане на възникналата ситуация организира група, с която на 20 април 1876 г. напада конака и обявява въстанието. Църковните камбани бият тържествено. От всички улици на Копривщица прииждат въстаници в униформи. Народът ликувал, а нарочени куриери се отправят към Панагюрище и околните села, за да уведомят за започналото въстание. Те носят със себе си прочутото кърваво писмо. Още същия ден въстанието е обявено и в Панагюрище. Градът е освободен, а Георги Бенковски сформира конен отряд, известен под името Хвърковатата чета, с който обикаля по селищата на Четвърти революционен окръг. Орди башибозук плъзват към въстаналите селища. Първа паднала Стрелча. След нея Клисура. Последват неописуеми зверства и грабежи. На 26 април започват тежки боеве за Панагюрище, за където се насочва три хилядна редовна турска войска. След четиридневни сражения, градът е превзет и подложен на разорения. Повече от седмица продължава отбраната на Брацигово, Перущица и Батак. На 7 май турските войски влизат в Брацигово и арестуват ръководителя на местните въстаници Васил Петлешков, който е подложен на нечовешки изтезания. В Перущица, след като отстъпват позициите си, революционните дейци се събират в училището, черквата и няколко околни къщи, се сражават до последната възможност и слагат сами край на живота си. Още по-трагична е съдбата на Батак, където в продължение на часове са посечени и изгорени повече от 3000 души. По времето, когато башибозукът разсипвал въстаналите селища в Четвърти окръг, Кървавото писмо пристига в Търновски и Сливенски окръг, но тук въстанието не получава толкова масов характер. Забележителен е подвигът на четата на поп Харитон, която в продължение на 9 дни се отбранява в Дряновския манастир срещу редовна турска армия. В Сливенски окръг също се извършват много арести на местни дейци, което попречило на готвеното въстание.

Въстание пламва и в Източна Македония с център с. Разловци, Пиянечко. Там започва въоръжена подготовка на българите, ръководена от поп Стоян. Установена е връзка с Кюстендил, откъдето било доставено олово и барут. Предвижда се образуването на голяма чета, която да завземе Царево село, Берово и Пехчево. На 7 май в с. Разловци пристигат данъчни чиновници и полиция. На 8 май 60 български въстаници нападат заптиетата и завземат с. Разловци. Въстаническата чета се отправя към Малешевско. В с. Лъки, Кочанско, към нея се присъединяват нови четници. Скоро в района на въстанието пристигат башибозуци и редовна войска. Много от въстаниците са избити, а други заловени и изпратени в затвори или на заточение.

Във Врачанско комитетските дейци  изчакват идването на Ботевата чета. За няколко дни, сражавайки се с турските потери, въстаниците достигат до Врачанския балкан, но не получават очакваната подкрепа от местните комитетски дейци. На 20 май Христо Ботев пада убит. С разгрома на Ботевата чета Априлското въстание фактически завършва. То обаче е истинско предизвикателство за Високата порта и към европейската дипломация, която до този момент не обръща сериозно внимание на българския политически въпрос. Няколко хиляди български патриоти се разбунтуват срещу османската власт, без да разчитат на чужда помощ. С безпримерен героизъм и саможертва те защитават правото си на свобода. Тази саможертва не може да остане скрита за света. В над 3000 статии в около 200 вестника са публикувани материали в подкрепа на българите.



XVII Национален конкурс за детска рисунка "Пролет върху листа"
21/03/2024

"Кюстендилска пролет" - Официален празник на град Кюстендил
21/03/2024

81 години от спасяването на българските евреи от Холокоста
09/03/2024

„Памет и плакати” в Къща музей „Димитър Пешев”
09/03/2024

146 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
03/03/2024

Отбелязване на 151 г. от гибелта на Васил Левски
19/02/2024

140 години от кончината на митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски
17/02/2024

ДЖАМАЛА 2024
10/02/2024

ДЖАМАЛА 2024
10/02/2024

ГОДИШНА НАЦИОНАЛНА НАГРАДА ЗА ЖИВОПИС НА ИМЕТО НА ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ - МАЙСТОРА
01/02/2024

Честване на 146 години от Освобождението на град Кюстендил
28/01/2024

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БИНЬО ИВАНОВ
16/01/2024

Културен календар

Годишен календар: 2024
ел. поща:
Въведете сумата: шест + девет

С този абонамент ежемесечно ще бъдете известявани с email за културните събития в община Кюстендил.
Възможно е месечен календар да бъде доставен в СПАМ папката на ел. ви поща, затова я проверявайте.
Ние не носим отговорност за това!

Видео

Външни събития

Полезни връзки