Ретроспективна изложба „Завръщане“

Изминаха 100 години от рождението на художника Никола Мирчев (1921 – 2021). А той си отиде в твърде ранна твоческа възраст – нямаше 52 години! Можем да назовем настоящата изложба ретроспективна, но тя е по-скоро, за нас неговите деца, едно завръщане! Така я и нарекохме – като мото. Защо завръщане? Защото творчеството му бе затворено през годините сякаш в една рамка и в една тема. Докато всъщност Никола Мирчев бе от тази рядка категория художници, които могат всичко – в изящните и в приложните жанрове. Разбира се, живописта на първо място, в която той властваше със замаха на забележителна живописна култура във владеенето на формата, композицията и цвета. Но и рисунката, особено рисунката, където той владееше всичко – чисто, спонтанно, искрено, изящно и майсторски! Неслучайно той работеше без умора и вдъхновено в областта на илюстрацията (особено на детските книги), карикатурата и политическата рисунка, плаката до пространственото оформление. В живописта обичаше голямоформатните многофигурни композиции и множеството подготвителни етюди към тях, вълнуваше го портретът и всяка вдъхновена индивидуалност, пейзажите, макар и малко на брой, въздействаха като слънчева полихронна музика, докато мъртвата природа в натюрмортите не го докосваше! Но откровената еротика в серията цветни етюди! Да, защо не! Нека не звучи като предизвикателство към пуританите, а по-скоро като израз на широтата на естетическите и нравствени възгледи на един талантлив и търсещ художник!

Преди 10 години Светлин Русев бе казал: „Един малко познат Никола Мирчев възкръсна пред съвременната публика“. Колко актуално звучи това и днес!

Никола Мирчев е роден в един изумителен български град – Кюстендил на 13 ноември 1921 година. През 1940 година учи живопис в Художествената академия в София при проф. Борис Митов. Но поради липса на средства прекъсва образованието си и става начален учител в с. Мешемахле (Дъбрава) в Добруджа. През есента на 1941 година се връща в Академията, но поради провал в нелегалната ремсова организация в Кюстендил е арестуван и осъден на 10 години строг тъмничен затвор. Освободен е на 8 септември 1944 година от затвора в Кюстендил.

Завършва живопис при проф. Илия Петров в Художествената академия в София през 1948 година. Живее в апартамента на проф. Кирил Цонев в София, който е негов приятел и учител. През 1946 година става един от основателите на в. „Стършел“. На три пъти е председател на Съюза на българските художници – (1953 – 1955), (1963 – 1965), (1970 – 1973).

През декември на 1971 година по повод неговата 50-годишнина е организирана първата му ретроспективна изложба в Кюстендил.

Заминава на лечение в Париж, където умира на 27 февруари 1973 година.

През март 2002 година е организирана втората му изложба в Кюстендил в галерията „Владимир Димитров – Майстора“. През януари на 2011 година в галерия – книжарница на София прес в София се открива изложбата „От будоара до мавзолея“ по повод 90 години от рождението му.

Нина Мирчева